събота, 20 май 2017 г.

Цветният остров на безвремието: Бурано


Разглеждайки снимките си от Бурано, все още не мога да повярвам, че това място е истинско, но картината от ярко оцветени къщи, в съчетание с пъстрите дрехи, оставени да съхнат на слънце и тесните канали с рибарски лодки се запечата толкова ярко в съзнанието ми, че дори и сега като затворя очи все едно усещам този интересен аромат с примес на свежест, колорит, уют и безвремие и вярвам, че образът, който се създава в очите на туристите е също толкова уникален.



Бяхме разглеждали доста снимки на Бурано преди да го посетим, очаквахме да видим старинно цветно селце, но островът определено ни изненада - та той е една малка, но много пъстра Венеция, чаровен по негов си начин, магнетичен и пълен с вълшебство.


Легенда разказва, че жителите на острова започнали да боядисват къщите си в толкова ярки цветове, за да са видими от морето, а различните цветове ги разграничават от съседите, един вид очертаване на собственост, тъй като доста от тях са слепени една в друга.


Основната индустрия на Бурано са риболовът и ръчно плетената дантела.Това забележително изкуството изисква много време, труд, търпение и усърдие и по тази причина крайният продукт е доста скъп. В магазините обаче може да се намерят изделия и на по-приемливи цени, но трябва да се четат производителите по етикетите, за да няма изненади:).


Това, което много обичам да правя, като турист е да наблюдавам хората и то точно местните жители. Няма как да се усети атмосферата на едно място, без типичните представители на острова.


Друго много любимо ми е да се "изгубвам" в малките улички и да се "заглеждам" по архитектурни детайли, прозорци и врати.









Заради многобройните канали първоначално го оприличих на една малка Венеция, но всъщност всичко тук е съвсем различно, цветовете, архитектурата, ритъмът...






Като че ли най-атрактивните подаръци и сувенири тук са безспорно дантелата, но и стъклото, местни кулинарни продукти и паста.




Бурано е едно малко цветно бижу, всяка крачка, която направихме тук и всяка стъпка, която изминахме ни донесе истинска наслада...



Прочетете Цялата Статия...

четвъртък, 18 май 2017 г.

Картофени усмивки


Това са картофени кюфтенца, но с усмивки:). Подходящи са за детско парти. В магазините продават замразени такива, но вкъщи също може да си ги приготвим. В интернет има много видеа, рецепти и т.н. Аз направих моите като използвах рецептата за картофени кюфтенца и ги оформих по този начин.
Точно количество на продуктите няма, защото всички картофи са различни, някои по-сочни, други по-сухи, при варенето поемат вода и т.н. Важното е сместа да може да се оформи на кюфтенца и да се задържи така, както и да са по-фино пасирани. При кюфтенцата оставам по-едри парченца, но тук заради декорацията е желателно да са смлени добре. Може да се пържат и пекат.



Продукти:
около 1 кг картофи
1 яйце
около 1 ч.ч. смес от царевично и бяло и брашно
около 100 гр сирене
черен пипер
*сол(зависи колко е солено сиренето)




Приготвяне:
Картофите се сваряват, белят и пасират(може с пасатор или ръчна преса). Смесват се с яйцето, *солта, пипера, сиренето и постепенно се добавя брашното, до желаната консистенция.
С набрашнени ръце се взима от сместа и се оформя на топка, след това се сплесква като кюфтенце и всички се подреждат върху хартия за печене.
С помощта на потопена в брашно сламка се правят дупки за очи, а с набрашнена лъжица уста.
Пържат се от двете страни в горещо олио или се пекат.( Ако се пържат е по-добре да се поставят първо с оформената страна надолу)


Прочетете Цялата Статия...

събота, 13 май 2017 г.

Бурма кадаиф


Рецептата е от турската кухня. Приготвя се с пресен кадаиф, а доколкото разбрах такъв в България може да се поръча онлайн. Мисля, че се продава и в Търново, на старата улица. Посочвам ориентировъчни количества, тук всъщност е по-важна технологията. Плънката може да се променя, сиропа също.





——————————————————————————————————————————————————————————————————————


Продукти:
200 гр пресен кадаиф
100 гр краве масло
шам фъстък (или други ядки)
допълнително 20-30 гр масло за поливане преди печене

сироп:
1 с.л. розова вода
300 мл вода
300 гр захар
по желание лимон, канела, ванилия и т.н.


Приготвяне:
Кадаифа се разделя на нишки, доколкото е възможно ("разчепква се" като вълна:) и се разбърква с разтопеното масло.
От кадаифа се взима една шепа. Разстила се на правоъгълник, с ширина около 4-5 см. Шам фъстъка се смила и се изсипва в средата по цялата дължина. Кадаифа започва да се навива на руло, леко по диагонал. По възможност стегнато. Готовите рула се подреждат в тава, застлана с хартия за печене, нарязват се на желаните парчета и се поливат с масло. Пекат се в предварително загрята на 170-180 градуса фурна до златисто.
Изваждат се и след като се охладят се заливат с леко охладеният сироп. Оставя се да престои докато поеме сиропа, при нужда може да се полее още веднъж.
*Сиропа се приготвя като водата и захарта се изсипват в тенджерка и се варят на котлон за няколко минути, към края се добавя розовата вода и се вари още 5 минути.
* По принцип предпочитам да заливам сиропа на няколко етапа, а не наведнъж, като добавям следващото количество, след като предишното се е усвоило.






——————————————————————————————————————————————————————————————————————



Прочетете Цялата Статия...

Пътуване във времето със "Stainzer Flascherlzug"


И всичко изглеждаше различно, сякаш в един друг свят, дори гледката през прозореца на вагона бе някак променена, а колелата на влака тракаха в ритъм, разказващи истории. Локомотивът изпускаше облаци от пушек, а те сякаш рисуваха във въздуха нови картини. Песента на акордеониста изпълваше пространството, а през полето притичаха сърнички и зайчета, а ние се чувствахме сякаш попаднали в машина на времето...






















За информация, билети, резервации - в официалният сайт на Stainzer Flascherlzug.

Прочетете Цялата Статия...